Въпросът за  членството на България и Румъния в Шенген може

Въпросът за  членството на България и Румъния в Шенген може и да не наподобява толкоз комплициран на фона на предизвикателства като пандемия, война и инфлация, посочват София Байтер и Себастиан Шефер в собствен коментар за " Ди Пресе ". Защото тематиката звучи много семпла: двете страни са изпълнили критериите за участие още от 2011 година. Но присъединяването им и до през днешния ден не се е състояло - в последно време главно поради ветото на Австрия. 

Би могло да се допусне, че когато става дума за толкоз значимо нещо като отбраната на външните граници, националният суверенитет ще заема първостепенно място, само че в тази ситуация тъкмо това липсва - външните граници. Австрия е заобиколена от членове на Шенгенското пространство, акцентират коментаторите в " Ди Пресе ", които са и специалисти от Института за дунавския район и Централна Европа във Виена.

Те означават, че споменаването на високия брой претенденти за леговище като причина за ветото още предходната година не е звучал задоволително безапелационно, защото по същото време бе призната Хърватия. Освен това спрямо 2022 година претендентите за леговище са намаляли с 40 на 100, а по данни на румънското посолство единствено два % от тях идват в Австрия през Румъния.

Вреди за околната среда и стопански вреди

Както показват създателите на " Ди Пресе ", във Виена ветото се оправдава с минусите на Шенгенската система и се дават образци с връщането на вътрешния граничен надзор сред някои от страните в пространството. Това е по този начин, само че не е сравнимо с външните граници, където действителността е доста по-сериозна, пишат София Байтер и Себастиан Шефер. Те цитират българската посланичка Десислава Найденова-Господинова с думите, че товарните коли чакат приблизително по шест часа на българо-румънската граница. Докато сред Австрия и Бавария се минава за 20 минути. Това е освен зле за околната среда, само че струва пари и оскъпява стоките.

Ветото против участието на България и Румъния в Шенген обаче е късогледо и по други аргументи, показват коментаторите в " Ди Пресе ". Те акцентират, че то обременява принципно положителните стопански връзки сред алпийската страна и двете черноморски страни. Освен това се чака от 2027 година нататък Румъния да се трансформира в един от най-големите производители на газ в границите на Европейски Съюз. В плана " Neptun Deep "  участва и австрийската компания OMV. Ако напрежението в дипломатическите връзки продължи, това може да бъде сложено под въпрос, притесняват се създателите.

Те акцентират, че наложената от Австрия обсада може да има и освен стопански последици - като се имат поради трендовете на евроскептицизъм и неодобрение изключително измежду младите гласоподаватели, които могат да укрепят позициите на популистите на идните през идната година европейски избори. А в Австрия и в Румъния през 2024 година ще има и локални избори, напомня " Ди Пресе ".

Присъединяването съвсем не крие опасности

Австрийското издание отбелязва, че България към този момент е оставила изборите зад тила си и в този момент има проевропейско държавно управление с две съществени цели - в близко бъдеще да вкара страната както в еврозоната, по този начин и в Шенгенското пространство. София Байтер и Себастиан Шефер акцентират обаче, че ако прогрес в тези две направления продължава да няма, ще бъде мъчно да се резервира стабилността на държавното управление в подтекста на сериозните вътрешни съдружни разногласия и вероятния спад на публичната поддръжка.

Европейската интеграция има потребност от освен това от уверения - незабавно нужни са съответни решения, акцентират създателите на коментара в австрийския всекидневник. Според тях присъединението на България и Румъния към Шенген ще бъде стъпка, която е по-скоро лишена от опасности и с огромно символно значение - за разлика да вземем за пример от приемането на някоя от сегашните страни кандидатки в Европейски Съюз. И тъкмо това трансформира тематиката в една от най-неотложните, безапелационни са специалистите.

" Политика, основана на обстоятелства, а не обстоятелства, основани на политика "

Граничните чиновници по външните граници на Европейски Съюз заслужават да им се гласува доверието, което допускат числата на Европейската комисия. Както споделя Том Снелс, заместник-генерален шеф по въпросите на Шенген в Европейската комисия:  " Имаме повече потребност от политика, която е основана на обстоятелствата, в сравнение с от обстоятелства, основани на политиката. "

" Ди Пресе " цитира и българския министър-председател Николай Денков, съгласно който присъединението на България и Румъния към Шенген даже би укрепило външните граници на Европейски Съюз. По-конкретно - личният състав, който в този момент е ангажиран да охранява границите на България с Румъния и Гърция, би могъл след присъединението да бъде трансфериран на българо-турската или българо-сръбската граница.

По този мотив Байтер и Шефер обобщават, че на угриженост на австрийското държавно управление за множеството претенции за леговище би трябвало да бъде открито европейско решение. Но то не трябва да бъде за сметка на България и Румъния.

Австрийското издание напомня, че на 4 декември ще се организира среща на върха на въшните министри на Европейски Съюз. И там " би могло да се вземе решение за разширение на Шенгенското пространство до 29 членове, което ще освободи потенциал за други неотложни проблеми на нашето време. "